Истина

„ Стоя тихо в себе си. Мисля. Паля цигара и излизам на вътрешния си прозорец да подишам малко от вътрешния си въздух. Време, в което светът сякаш се рони пред краката ти, точно когато все повече искаш да видиш Път.
Светлина. Имам нужда от светлина...
Търсих я дълго. Почти време живот. Подпрях уморените си очи.
Поглеждам пак в същото огледало, в същата стая дори и разбирам, че всичко си е съвсем същото, само аз съм друг. А тя винаги е стояла до мен. Чакайки тези очи... Ослепяла от копнежа на собствените си.
И бавно разбирам едва, че единственото истинско нещо е вътре в мен и невидимо. И, че понякога трябва да затворя очите си, за да те видя. Защото за да ме има мен. Жалко, че толкова дълго бях сам, без всъщност да съм...
Но това беше част от пътя да науча, че щастието не идва, то се отглежда... И първо отвътре, едва след това после очите ми го отразяват...отвън. „