Баланс между даване и получаване

Желанието за близост, копнежът да обичаме и да бъдем обичани принадлежи към нашата най-съкровената същност... Когато обичаме, ние се стремим да направим любимия си човек щастлив, искаме да отгатнем всяко желание, да му дадем всичко... И това може да бъда толкова изпълващо усещане, неизмеримо дори с най-красивите думи. Дори понякога и всичко не ни се струва достатъчно. Често пъти когато ние самите имаме нужда от обич, нежност и внимание сме склонни да даваме все повече от тях на човека до нас. С надеждата, че той/тя ще ни отвърнат със същото. Ако това не се случи или се случи, но не е достатъчно (според нас) за онова, което ние сме дали, какво правим? Увеличаваме усилията си, даваме още. И още. В резултат отсреща човек дори се чувства все по-малък и по-виновен и дори да иска да ни върне, ние вече сме го затрупали с още. От тук нататък, нишката става много тънка и много червена – идва момента, в който си казваме „Аз колко много правя за него/нея?” , „Колко много му дадох – а какво получавам?” „Това ли заслужавам?” (без другия всъщност да го е искал от нас, ние сами сме избрали да го дадем). Следва разочарование, гняв, обида, раздразнение, отчуждение...сюжетът ви е познат.

Какво се случва в действителност, обаче? Когато дадем на някого частица от себе си, под каквато и да е форма – грижа, внимание, обич или материални неща, другия винаги се чувства специален и обичан. И много скрито под тези чувства задължен. Една част от него истински копнее да върне този специален жест и това е кармичен закон. Не винаги, обаче може да е в състояние (емоционално или материално) да го направи - по различни причини. Както и не винаги може да ни го върне по същия начин. Тогава една част в него остава недовършена и недоволна. Следва ново „даване” , което още повече затваря получаващия и вече идеята за връщане става все по- трудно осъществима, което кара човек да се чувства „малък” в собственото си усещане. Всички знаем, че никой не обича да се чувства по-малък и непълноценен, чувства от този род водят след себе си неприязън и отдалечаване, рано или късно той се отдърпва от нас, при всичките ни опити и „всичко онова, което даваме за него”. Това разрушава една от най-важните предпоставки за истински отношения, а именно – любовта между две равни човешки същества.

Всеки път, когато даваме, условно казано ние ставаме по-„големи” от партньора си, и без да осъзнаваме правим него малък. Колкото и изкушаващо да е да дадем всичко на някого, важно е да му дадем и нещо друго – пространство и време. Не като изтърпяване, а като доверие. Няма по-истинско и интимно, но и трудно нещо от това да се оставиш в неизвестното, идващо от любимия ти човек...

Всичко това съвсем не означава да не правим подаръци, изненади, малки жестове и мигове на усмивка по лицето на този специален за нас човек. Означава само когато получим нещо приятно да дадем същото - и малко повече. (така увеличаваме възможността за задълбочаване на богатството на споделени позитивни неща в отношенията). А ако е нещо негативно - да върнем същото, но малко по-малко (това дава възможност да се възстанови баланса и да продължи напред)

По този начин „прегрешилия” човек, който получава не може да получи възможност за изкупление и осъзнаване, което пречи на отношенията да имат бъдеще. Ето защо понякога когато сме постъпили лошо с някого, а той ни отвръща отново с доброта и любов това отново ни прави „лоши” в собственото си усещане и пречи на това да бъдем в равнопоставени отношения. Защо е важно да реагираме на лошото, което понякога получаваме в живота си - именно заради чувството за невинност което човекът, който се чувства жертва в отношенията, преживява, което му носи чувството за превъзходство и което пречи на равенството по между им в бъдеще.

Скритата динамика на душата ни е много по- фина от садистичното народно поверие "око за око, зъб за зъб" или от мазохистичния християнски завет "ако ти ударят едната буза, обърни и другата".

Понякога просто следваме „най-доброто”, на което сме научени, макар то не винаги да носи успех и вътрешен покой. От момента, в който осъзнаем това промяната вътре в нас е започнала. И е въпрос само време, желание и вяра по пътя...

Даниела Стоянова