Храната - личен дневник
Акценти, върху които е добре да обърнем внимание
- Какво е отношението ми към моята майка? Свръхконтролираща и обсебваща или пък строга и далечна е била за мен?
Отношението към нашето тяло е отношението ни към нашата майка.
- Влияя ли се и до колко от мнението на хората около мен?
Важно ли е как изглеждам в очите на хората, как ме възприемат и какво мислят за мен? Дали ме харесват?
- Харесвам и приемам ли себе си във вида, в който съм в момента?
Как се отнасям към себе си, когато преяждам? Обвинявам ли се или се опитвам да разбера вика на тялото ми за помощ?
- Как изразявам чувствата си?
Имам ли склонност да премълчавам, да трупам в себе си обида, негодувание и гняв, само за да е мирно и тихо, като недоизказани истини, които се натрупват в мен?
- Случва ли ми се да изпитвам силен срам и вина? Какво правя в такива случаи?
Срамът е чувството, че не съм достатъчно добър, че съм дефектен, не съм от този свят, искам да се скрия, арогантност, изолация, избягване на контакта с хора и вечно съпровождащото го чувство на унижение и самонаказание.
- Какво ми говори натрупването на излишни килограми, отслабването или повръщането?
Натрупването на допълнителни килограми е своеобразна обвивка-защита от външния свят, която да ни предпази.
- Кое ми доставя удоволствие и емоция в живота ми?
Какво в живота ми ми доставя истинско удоволствие? Има ли нещо, което има смисъл и ме радва? Често ли се чувствам самотна?
- Как се отнасям и възприемам своята женственост?
Какви емоции поражда усещането за моята женственост и сексуална енергия? мога ли да се свържа с нея и как се чувствам с идеята за тази енергия в мен?
- При какви емоционални състояния и мисли се случва да преям/отказ от храна/повръщане?
Да се научим да наблюдаваме себе си при какви условия се случват хранителните кризи, дали нещо ни е разстроило преди това - външен проблем или наши тревожни мисли за нещо...
- Как се отнасям със себе си след като кризата отмине?
Чувствам ли се виновна след това, как се справям тази вина?
- Как се свързвам с човека/хората, които харесвам?
Как успявам да осъществя пълноценен контакт и да разкрия себе си пред хората, които са важни за мен? Колко от себе си успявам са разкрия пред тях?
- Каква е връзката ми с майка ми и баща ми?
Какви са били отношенията ми с тях в миналото и настоящето? Какви чувства изпитвам към тях сега? А в миналото? Какво мислят те за мен? Подкрепят ли ме и ако да как тази грижа достига до мен? Родителите ни може много да ни обичат и почти винаги е така, но любовта им често достига до нас чрез осъждане, сравняването ни с другите с цел "да ни стимулират и мотивират". Вечното чувство, че каквото и да правя все не е достатъчно: "Можеш и по-добре!"
- Има ли в миналото ми травматични преживявания?
Травматично преживяване може да е абсолютно всяко усещане, което предизвиква болка в нас. От обидна забележка в училище, наприемр до насилие, загуба, преживяване на застрашаващи живота събития.
Основното и най-важно нещо е да помним, че по този начин тялото ни ни изпраща сигнал за някаква емоционална ЛИПСА и/ли ОПАСНОСТ, която се опитваме да запълним/отхвърлим чрез храната. Ако тези състояния продължат да ви измъчват и/или се появяват отново, добре е да потърсите подкрепата на психотерапевт, с който заедно да разберете повече за това, което този проблем се опитва да ви каже.
Даниела Стоянова
