Контрол

„Контрол е да насилваш събития и хора да действат по твоя начин. Контролът е маска на несигурността.“

Дийпак Чопра

Често ни се иска да знаем, че нещата са „под контрол“, че всичко е наред и че събитията се развиват по нашия план. Мечтаем да контролираме мислите си, емоциите си, настроението си, да контролираме живота си. Опитваме се да предвидим развитието на събитията ходове напред и да предпазим себе си и близките си от евентуални загуби, грешки или беди. Колкото повече обаче се стремим да контролираме нещата, толкова повече те се изплъзват от контрол.

Силното желание за контрол произхожда от инстинкта за самосъхранение. В основата му стоят различни страхове – страх от загуба, от неизвестното, от бъдещето, страх от допускане на грешка, от пропускане на нещо важно, от провал, от загубата на време и най-вече страх да не загубим контрол и така да допуснем да ни се случи нещо ужасно и непоправимо. Стремежът ни да предвидим всички неприятности и да избегнем нежеланото създава една постоянна тревожност, а тя е сред основните предпоставки за появата на паник атаки. Силното напрежение и тежкото бреме да носим отговорност за всичко, което се случва, в един момент се обръща срещу нас. Сякаш за да ни докаже, че не можем да контролираме целия свят, се случва точно това, от което сме се страхували.

Този страх предизвиква още по-силно желание за контрол, а то от своя страна засилва страха. Тогава естествената реакция на човек е да се опита да контролира и страха, да контролира и потиска емоциите и мислите си. Но страхът може да си иде само ако го „пуснеш“, ако престанеш да го задържаш с контрола. Хората, които винаги искат да държат нещата „под контрол“ обикновено са прекалено отговорни. Те са научени, че трябва да поемат отговорност за всичко в живота си и че случващото се зависи само от тях.

Затова те правят планове, създават си мислен сценарий, по който трябва да се развият събитията и се стремят да вкарат всички и всичко в него. Често ако тръгнат на път, те си взимат лекарства за всякакви евентуални болести, взимат предпазни мерки за всичко, което би могло да им се случи. Когато следват дадена своя идея, обикновено искат сами да „пипнат“ всичко и нямат доверие на никой друг. Непрекъснато проверяват дали ходът на събитията следва техния план и ако нещо не е точно така, както желаят, започват да насилват ситуацията – опитват се да пришпорят събитията и хората. Те се съсредоточават се върху плана си и не си позволяват да го променят или да приемат друг вариант. Желанието за контрол ни пречи и за реализирането на желанията ни. То ни кара да бъдем в напрежение, пречи ни да се доверим и да допуснем желаното в живота си. Когато отпуснем юмрука, в който така силно сме стискали желанието си, то започва да става реалност. Сякаш Вселената е била притихнала в очакване да отворим дланта си, за да постави в нея мечтата ни…

Възможно ли е да постигнем контрол над живота си? Истината е, че най-добрият начин да постигнем контрол е да се откажем от контрола. Разбира се, това не означава да не правим планове и да не взимаме никакви предпазни мерки. Но не бива да налагаме на света своя начин и да пришпорваме нещата. Важно е да се учим да отпускаме хватката, да престанем да притискаме, просто да се „пуснем“… Когато желанието за контрол е носено дълго време, става част от характера ни, от поведението ни и ние си мислим, че е невъзможно просто да се „пуснем“. Струва ни се, че ако изведнъж пуснем юздите, всичко ще се обърка, ще настъпи хаос, ще се случат беди, нищо няма да е както трябва и ние ще бъдем виновни за това, че не сме го предотвратили. Това е заблуда. Истината е, че с контрола, който се опитваме да упражним ние не подреждаме света. Не бихме и могли да го направим. Светът се управлява, ако оставим нещата да следват хода си...

Даниела Стоянова