Търпението
То... е голямата любов на времето.
Ако има търпение, време не съществува. Всеки път, когато тревожния ни ум се провиква отвътре „Нямам време!” означава, че сме загубили центъра си. Дори прочитането на една статия изисква търпение... и краде от времето ни. Понякога обаче си струва да го загубим, нали все пак смисъла на времето е в това да го използваме някак, не да го трупаме... Най-важното обаче е да се научим да разпознаваме чувството, което стои зад думата „търпение” . Това предполага да бъдем много честни със себе си...
Търпението без доверие е мъчително чувство, което дълбае душата и рано или късно води до конфликт на интереси. Когато изтърпяваме нещо, защото нямаме друг избор - тогава броим времето, което сме посветили на това нещо. Ако го броим обаче, то не е любящо търпение. То е лихварство - склонни сме да си поискаме с лихвите този заем "време", който сме посветили. Така търпението се превръща в разменна търговия.
Търпението с доверие е любов. Тогава то не изисква жертви, просто защото си достатъчно смирен, за да се довериш на човека и времето, без да го ‘измерваш’... Без да го изтърпяваш, а просто да му се оставиш. Със сърцето си. В този случай търпението е съзнателен избор и ни дава свободата да приемаме спокойно случващото се, защото сме избрали да му се доверим. С любов.
- Търпението като изтърпяване - на нещо неприятно, което не ни харесва и което дълбоко в себе си не приемаме. Търпението в този случай е стаено негодувание, което тик-така, натрупва се и винаги избухва. Тук спадат т.нар. компромиси като форма на търпимост. Ако има доверие и отдаване, компромиса вече не е компромис, а избор на сърцето ни. Истинското чувство обаче е негодувание, което заместваме с името търпение.
- Търпението като (авто)агресия – приемаме ролята на жертви, облечени в добродетелта на търпението, което в случая е безсмисленото мъченичество, безполезно и за двете страни. Този вид търпение често цели да пробуди съжаление и вина у другия, с която тайно целим да отмъстявам за нашето страдание. (ако сме достатъчно смели да си го признаем)
- Търпението като пасивност – липса на енергия, сила или мотив за промяна, риск в живота ни, затова предпочитаме да стоим без да правим нищо, което оправдаваме с добродетелното понятие „търпение”. Тук обаче то е равно на апатия и липса на ангажираност. Търпение, обърнато с острото навътре.
- Търпението като доверие – доверието е сърцето на търпението. В този случай то е смирение, пълно приемане и доверие в другия, в себе си и във времето. Което вече не е свързано с негативни чувства или измерване. Изисква да си достатъчно силен да се оставиш, да се слееш, да се смириш...
“ Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо . То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна. „
Елиф Шафак
"Любов"
