Бащата на детето ми ни изостави
Децата имат много силна сензитивност по отношение на родителите, както също и при или липсата им. Дори да живеят заедно, ако не се разбират детето винаги усеща това. Не го разбира, но малкото му сърце усеща напрежението и тъгата у мама и татко.
Най-истинския път до детето ни е винаги да бъдем честни с него. Иначе рискуваме да се отчуждим от него за цял живот при това с обвинения.
Това не означава да му разкажем своите чувства и оценки и/ли обвинения по отношение на бащата - как го е изоставил, как не го е грижа и др., а само да му обясним любящо и нежно фактите, такива каквито са. А именно, че баща му в момента няма възможност да бъде с него.
Много често, когато родителите се разделят детето остава с погрешното чувство, че и то самото е изоставено заедно с изоставения родител, което не е вярно. Това също е аспект, на който е добре да обърнем внимание при разговора с детето си, за да не остане то с погрешното чувство, че не е нежелано. Всичко това е много трудно, тъй като често има много обида и болка в сърцето, но това е най-верния начин детето да порасне без сериозни емоционални последствия.
Може би е добре да има някой до вас, с когото да можете да споделяте и изследвате своите чувства, но нека това не бъде детето...
Ако майката отхвърля бащата, автоматично отхвърля и детето, защото то е точно половината от мама и половината от татко. Ето как, ако майката отхвърля бащата, когато порасне детето остава с усещането, че "половината от мен за нищо не става".....
Какво бихме спечелили, ако прехвърлим собствената болка на детето си? Може би то ще ни подкрепи и взема нашата страна в спора, но в резултат цял живот може да се чувства нежелано и отхвърлено... Дори в собствените му връзки.
Подобна ситуация винаги е трудна, но най-доброто, което можете да подарите на детето си е Вашия вътрешен емоционален комфорт по отношение на раздялата с партньора Ви.
Това е най-важния ресурс, в който е добре да вложим усилията си.
Ако майката е простила на партньора си и детето порасне спокойно и във вътрешна хармония със себе си нима има значение каква причина е накарала бащата да си тръгне? А ако не е - каквато и причина да му раз/каже би могло да предизвика емоционална травма, не заради самия факт, а заради отношението на майката към случилото се.
Даниела Стоянова
