Дума дупка (не) прави?!

Думите могат да са лечебни, но и разрушителни. Със своята енергия те променят възприятията ни, а оттам мислите, емоциите и телесните ни усещания. Според последни изследвания имат способността да променят дори ДНК-то ни на клетъчно ниво.

Това е достатъчно основание да се замислим за значението им и поговорки, подобни на горната. Дали наистина е така и това са просто думи?

Всеки, който някога е изпитвал каквато и да е емоция след разговор с някого, знае отговора на този въпрос.

Думите са енергия и - о, да правят дупки!

При това невидими, дълбоки и трайни, много трудни за "лекуване" дупки.

Когато става въпрос за обич и нежни чувства е по-лесно на пръв поглед, но когато започнем да усещаме гняв, раздразнение, обида, огорчение, болка, несправедливост..нещата е възможно да излязат извън контрол.

1. Огорчение, изразено през укор
Това са критичните моменти, в които обикновено обвиняваме, изискваме, очакваме и най страшното е, че в повечето случаи НЕ ГО ОСЪЗНАВАМЕ. Ние буквално се "раняваме" с думи.

Пример: "Никога нямаш време за мен! Вече не съм ти важен/на. " (обвинение, изискване, укор)
Алтернатива: "Липсваш ми напоследък. Има ли нещо, което се промени у теб? "

(изразява тъгата, но и обичта и желанието да се разреши ситуацията, без обвинение)

2. Конфликт
Когато дойде труден момент в едно отношение и се появят различни виждания по дадена тема, това което масово наблюдаваме е "модела на воюване". Слуша се, за да се отговори, обори, докаже, с евентуалната надежда другия най-накрая да разбере, че греши. Понякога това може да добие дори размери близки до съдебен процес: обвиняване, оправдаване, след което ролите се разменят чрез обвинения. Познато ви е колко изтощително, безкрайно и отчайващо може да е и за двете страни.
Слуша се, за да се отговори, а не за да се разбере другия - това е основната грешка и често прави нещата още по-мъчителни, проблема се разраства, нараняваме се взаимно и все по-ожесточено. Нараняваме и себе си, защото отдолу опита да се "достигнем" остава невъзможен.
Първото нещо, когато възникне разногласие по между ви - запитайте себе си

"Имам ли желание наистина да разбера защо другия се чувства така?"...и бъдете честни с отговора.

Ако изобщо не ви интересува как се чувства той/тя, то по-добре отложете разговора за по-добро време.

3. Говорене от първо лице
Какво значи това? Значи, ако искаме да изразим нещо, да го кажем от свое име.

Ако не говорим от първо лице не би трябвало да се чудим ако често усещаме, че оставаме нечути.

Пример: "Всеки нормален човек има нужда от разбиране." (кой човек, неяснота, абстрактност)

Алтернатива: "Аз имам нужда от разбирането ти.

Пример: "Човек като иска нещо го прави."

Алтернатива: "Аз като искам нещо го правя."

Пример: "То като все те лъжат и накрая ти писва."

Алтернатива: "Когато се чувствам излъган/а ми писва."

Усеща се толкова различно, нали? 🙂 Едновременно с това поемаме отговорност за чувствата си и се свързваме с индивидуалността си, все едно е като да вдъхнем живот на думите си. Особено важно е, когато изразяваме възмущение, недоволство, гняв и т.н да говорим от първо лице, а не с укор (напр. "Пак не си извел/а кучето" - Разочарован/а съм, че пак аз трябва да го изведа.")

Бъдете сигурни, че като започнете да говорите от първо лице няма начин да останете нечути.

4. Назоваване нуждите си
Често имаме много и различни нужди и ако сме осъзнати за тях можем да ги споделим по здравословен начин с другия. Преди да го направим обаче е нужно ние самите да разберем каква точно е нуждата ни. Все още сякаш се вярва, че ако другия ни обича и го е грижа за нас, то той/тя би следвало да отгатва нуждите ни!!!

И ако това не стане - следва негодувание, разочарование, гняв, сърдене.

Всичко това с "отгатването" звучи някак очарователно, по детски романтично и всъщност е точно това - детска структура в психиката ни. Зрялото отношение знае, че другия е различен човек от нас, с различни мисли и настроения и също така - не може да чете мисли. И това не е "просене", както често егото ни ще се опитва да ни излъже, а много труден процес към пълноценни отношения. Признак на осъзнатост, грижа и обич е да се учим да изказваме нуждите си по неизискващ начин.

Пример: "Съдовете в мивката пак са се натрупали, докога ще продължава това!?"
(негодувание, липса на ясно заявена нужда, хвърлени във въздуха обвинения, напрягаща обстановка)
Алтернатива: "Днес ми е изморено, би ли измил ти съдовете?" (заявяване на нуждата, отправя се директно към другия, не се трупа негодувание)

Пример: "Все ти си уморен, зает и т.н" (обвинение, укор, внемяване на вина)
Алтернатива: "Разбирам, че си уморен/зает просто и аз имам нужда от почивка/време." (изразяване на емоцията и нуждата)

Виждаме как едно и също нещо може да бъде казано по различни начини и изхода от това също ще е различен. Важно е да изразяваме чувствата и нуждите си, но през грижата, а не през обвинения, които дори и не подозираме, че "влизат" под думите ни и настройват другия отбранително и враждебно.

И накрая..ако все още се съмнявате в (бих го нарекла "съдбоносното") значение на думите, може да ви е интригуващ факта, че говоренето всъщност е НЕВРОЛОГИЧНА ДЕЙНОСТ. И като такава променя биохимията на мозъка.

Какъв точно ще е резултата и с какви последици зависи от нас. Това е и хубавото, и отговорното.

Избирайте с грижа, мъдрост и любов думите си към другия.

И към себе си. ❤️

Даниела Стоянова