Отчуждаване
Чумата на съвременния свят, идва неусетно и докато осъзнаем вече се чувстваме далечни. Такъв е естествения ход на природата – ден и нощ, прилив и отлив, отдалечаване, приближаване... Всяко чувство има своите крайности и е напълно естествено състояние – както близостта, така и отдалечаването. Важното е да разпознаем, че се случва и да останем спокойни в него. Нелека задача...
Причините за отчуждаването може да са различни, но всяка такава ситуацията е предшествана от много събития случили се „по между другото”. Това прави всяко следващо дребно недоразумение наситено с много недоизказани истини, пораждащи скрита агресия. И понеже, нищо в природата не се губи, само се видоизменя резултата от неизразения афект е тягостното мълчание, което заплашва всеки момент да избухне.
Тогава дори старателно да се опитваме да премълчим и избегнем скандала, той все пак се натрупва. А всяко натрупано чувство не само, че не изчезва от само себе си, но и има свойството да се нагнетява.
Причината за конкретно поведение (или липсата му) се корени в основата на родителските взаимоотношения. Ако като деца сме се чувствали уютно и спокойно в семейното огнище то едва ли ще имаме нужда да се конкурираме, състезаваме, доказваме... Както и не бихме се плашили от открито противопоставяне с цел изясняване на чувствата. Но колко от нас са израснали в семейства, в които здравословното изразяване на несъгласие е било нещо естествено в семейството? При това дори се е поощрявало?
Взаимоотношенията между двама души са част от сложна система, в която действат невидими енергийни принципи, затова и тя няма как да бъде разглеждана като отделна от настоящето ни система.
Всеки от нас влиза в следващата си връзка, носещ болките от предишните си връзки и осъзнаването на това би ни дало по-ясна представа и за причината за настоящите ни отношения. Не винаги проблемите, които ни измъчват сега са плод на настоящо неразбирателство по между ни.
Една от основните реакции при несправяне с партньорските взаимоотношение е Вината.
Вменявана или вменена, тя винаги е бягство и начин на по-лесно обяснение на сложната ситуация. Тук изкушаващо лесно е отхвърлянето на собствената ни отговорност.
И тъй като всички сме първо деца, после възрастни хубаво е да помним, че децата са изключително сенситивни винаги усещат напрежението между родителите си. Особено, ако то бива премълчавано. Тогава детето получава информация не само, че има проблем, но и че не бива да се говори за него.
А тъй като всяка тайна има свойството да тежи и да се предава, затова и децата инстинктивно я усещат и са готови на всичко, за да я свалят този товар от раменете на родителите си, предпочитайки самите те да го носят.
Ключът на осъзнаването е в това, че можем да променим реално само онова, което сме осъзнали...
Даниела Стоянова
