Паническите атаки

_{* Паника (от гръцкото πανικός - неудържим страх) е психологическо състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл. Обикновено е придружавана от неконтролируемо желание за бягство.  (Уикипедия)}

Представете си за миг следната ситуация:

Стоите си спокойно в къщи и изведнъж чувате силни удари, чувате как вратата ви е разбита и в коридора влизат банда въоръжени крадци, нахлуват в кухнята ви, а вие треперите от ужас в другата стая… После чувате как се приближават бавно към вас, а детето и/или родителите ви спят в другата стая… Заплашат вас и семейството ви със смърт, вържат ви, изтезават ви, живота ви е в опасност...  как ще се чувствате?

Или - ако внезапно ви съобщят за непрежалима загуба на близък човек, дете или партньор... как ще се чувствате?

Усещането е ужасно, несъмнено... непоносимо.

Спирам до тук с примера.

 

Всичко, което си представихте до тук го изпитва човек в пристъп на паническа атака. Всеки път.

Единствената причина, която прави паническата атака проблем е липсата на ПРИЧИНА. Но причина винаги има дори тя да не е видима с просто око.

Силно сърцебиене, виене на свят, прилошаване, изсъхване на устата, вътрешно треперене, чувство на неописуем страх, ужас, нуждата да направиш нещо мигновено, на минутата, усещането, ще всеки момент ще откачиш - този момент наистина се преживява като ужас за душата, а от там и за тялото ни. Самите симптомите са познати до болка и много е писано за темата на различни психологични обяснения за паник-атаките - липсата на внимание, хормонални изменения, натрапливо чувство за контрол, събуждане на кундалини, ригидност на мисленето и т.н

Един от основните, валидни за всяко психично страдание симптом е, че винаги се чувстваме сами. Проблемите ни са само наши, причините за тях също, в болката си сме сами, изхода - там сме най-сами...

Тук искам да ви разкажа една възможна истинска приказка като различен поглед към тревожните разстройства.

Представете си, че вашата прабаба хипотетично може да е преживяла някаква травма - загуба партньора и/или детето си - било то от нещастен случай или убийство. По това време на войни, гонения и болести това не е толкова необичайно, колкото е за нас днес. След този миг тя няма да е вече същата жена. И макар да продължава с домакинските задължения и да се грижи за децата и прехраната - нещо дълбоко в сърцето й ще умряло. Съответно тя не ми могла да даде на дъщеря си (вашата баба) любовта, сърдечността, смеха и радостта на отвореното сърце. Това дете (Вашата баба) ще порасне с майка, дълбоко отчуждена и дистанцирана емоционално. Може би най-вероятно ще продължава да се грижи за детето си и да изпълнява родителските си функции, но сърцето й ще се затвори и за хубаво, и за лошо от преживяната болка.

Детето й (вашата баба)  съответно ще порасне без топлината от изразената майчина обич и няма да знае как да изразява чувства, ако въобще усеща някакви чувствата, ще изглежда отделена, дистанцирана и хладна т.е ще страда от разстройство в привързаността. Без да го иска и без да има идея за причината пораства и се превръща в студена, равнодушна, безразлична, неспособна да се свърже с детето си майка. Урокът, който тя е научила е, че да чувстваш значи да те боли. 

Нейната дъщеря (вашата майка) бивайки отгледана от майка с разстройство в привързаността - от своя стана не й остава нищо друго освен да се затвори в себе си и да изпитва истински затруднения в общуването с хората, отношенията и връзките. И вътрешно да копнее за пълноценно свързване ще бъде трудно и неуспешно. Така, това дете (вашата майка) пораства като страда от липсата на пълноценно свързване, т.е ще страда от разстройство в отношенията.

И ето ни в днешно време - нейното дете (Вие) усещате необяснима тежест, напрежение и лесно губите почва под краката си - често без да имате никаква представа защо. Усещате страх, а често няма основателна причина за това - паническо разстройство. Не разбирате себе си, опитвате се да си обясните състоянието, четете в интернет, чувствате се непълноценна, страхувате се да не се случи на работа и всички да разберат за вашия проблем. А цялата вина…  Няма как да знаете, че поколения носената болка назад не се губи и дава своето отражение и върху вас – с цялото емоционалното наследство, с което идвате зад себе си. Усещане за нещо разрушително и огромно като сила, много по-голямо дори от собствения ви живот, няма рационално обяснение.  А и как да има – толкова далеч и твърде необяснимо случилото се поколения назад, за вас остава единствено усещането за цялата болката, пропита в семейната система от години.

 

Именно това днешната наука нарича панически атаки - СТРАХЪТ БЕЗ ПРИЧИНА.

Ала причина винаги има и ако страдате от панически атаки, то най-вероятно долавяте страха и тревогата на един или няколко члена на цялата система, от която идвате. Тази статия няма за цел да отхвърли или омаловажи всички други психологически изследвания върху темата, а да внесе допълнително светлина за един по-мащабен и цялостен поглед на невидимата нишка, която по много фин и невидим начин ни свързва с всичко преди нас.

 _{* Статията е изготвена по материали от Анастасия Филимонова}