Различната сексуална ориентация

Сексуалната ориентация (чувство на сексуално и емоционално привличане), се определя от това към кой пол принадлежим и към кой пол сме привлечени емоционално, духовно и физически.

Четири сексуални ориентации са разпознати като цяло:
- хомосексуална – привличане към личности от собствения пол
- бисексуална – привличане към личности от двата пола
- хетеросексуална – привличане към личности от другия пол
- асексуална - липса на привличане към личности и от двата пола

Сексуалната ориентация, без значение дали е хетеросексуална, бисексуална, асексуална или хомосексуална, не е нещо, което се избира. Според последните проучвания, сексуалната ориентация има генетични или биологични корени, и вероятно се проявява преди, или малко след раждането. Също като хетеросексуалните, хомосексуалните откриват сексуалността си в процеса на съзряване, а не се “вербуват” за хомосексуализма. Веднъж установена, една сексуална ориентация не може да бъде променена въпреки, че в това отношение, хетеросексуалното общество неспирно експериментира. Досега няма известен случай, в който възрастен хомосексуален индивид да е бил привлечен от представител на противоположния пол.


Въпроси и отговори за сексуалната ориентация:


Какво е сексуална ориентация?
Сексуалната ориентация е един от четирите компонента на сексуалността и включва трайна емоционална, романтична, сексуална или любовна привързаност и привличане на индивиди от един и същи пол. Трите други компонента на сексуалността са биологичния пол, половата идентификация (психологическото чувство за принадлежност към даден пол) и социалната роля (културните норми за мъжко и женско поведение).
Сексуалната ориентация е нещо различно от сексуалното поведение, и зависи от силата на чувствата и от начина по който едни  човек приема сам себе си. Той/тя може да приеме или да не приеме сексуалната си ориентация да бъде и нейно сексуално поведение.

Каква е причината един човек да има различна сексуална ориентация?
Как различната сексуалната ориентация възниква при всеки човек индивидуално, не е добре проучено все още от специалистите. Различни теории правят различни предположения за възникването на сексуалната ориентация включително генетични или вродени хормонални фактори и фактори от житейски ситуации в ранното детство. Така или иначе повечето специалисти са обединени около схващането, че сексуалната ориентация се определя за повечето хора още през ранното им детство, като следствие от съвкупност на влиянието на биологични, психологични, и социални фактори.

Сексуалната ориентация въпрос на избор ли е?
Не. Сексуалната ориентация се изразява обикновено през ранните младежки години и преди всякакъв предишен сексуален опит. Нещо повече – не е известен случай в който човек да се е опитвал да приеме съзнателно хомосексуалността като сексуална ориентация.

Сексуалната ориентация може ли да бъде психическо заболяване или емоционален проблем?
Психолозите, психиатрите и сексолозите са единни в мнението си, че хомосексуалността НЕ Е болест, не е психическо разстройство или емоционален проблем. В миналото за хомосексуалността се е смятало , че е болест и психическо разстройство, но през 1973-та година Американската Асоциация на Психиатрите потвърждава необходимостта от пълното премахване на термина  “хомосексуалност” от списъка на емоционалните и психически разстройства. През 1975-та година това разбиране е подкрепено и от Американската Асоциация на Психолозите.

Могат ли хомосексуалните хора да бъдат добри родители?
Изследвания на групи от деца, расли в хомосексуални семейства, с майка лесбийка, при деца расли в хетеросексуално семейство или при хетеросексуални майки, не са открити никакви отклонения в сравнението на двете групи деца в тяхната интелигентност психологическо състояние, социална приспособимост, контакти с приятели, сексуално развитие, сексуална идентичност или сексуална ориентация. Разлика между двете групи не е открита. Един от най-грешните стереотипи в отношението към хомосексуалността, е мнението, че хомосексуалните родители в по-голяма степен са склонни да се опитват да моделират сексуалността на децата си. Няма обаче никакво доказателство, че хомосексуални родители са по-склонни към това от хетеросексуалните.

Защо е необходимо да споделим сексуалната си ориентация?
Защото споделянето на този аспект от идентичността си с останалите хора е важен фактор за психологическото състояние на всеки човек, и за пътя и към самоприемане на собствената си идентичност. Какво прави труден процеса на разкриване? Фалшивите стереотипи поставят много сериозни предизвикателства по пътя към разкриването най-вече в емоционален план. Много често хомо/би сексуалните хора се чувствуват  “различни”, неразбрани и самотни, когато открият за себе си своите сексуални предпочитания и привлечеността си към своя пол. Също така страха от отхвърляне в семейството, сред приятелите, колегите или съучениците, религиозните пречки понякога, и обществото като цяло, прави процеса на разкриване много труден и неясен.

Може ли с лечение или терапия да се промени сексуалната ориентация?
Не. Въпреки, че е абсолютно убеждението, че хомосексуалността не е заболяване, което да може да се лекува, нито избор на житейски път, много хора все пак опитват да променят сексуалната си ориентация. Понякога отчаяние у родители ги кара да подлагат децата си на терапия.
Тя може да промени сексуалното поведение, което не е чак толкова съществена част от сексуалната ориентация, но това в последствие създава още повече отричане и обърканост у човек. Сексуалното поведение на една личност може да бъде променено насилствено или под натиска на вината, но не може да бъде променено емоционалното чувство, сексуалното усещане и човешката идентичност за привличане.


Даниела Стоянова