Ревността

Едва ли има нещо, което по-бързо и сигурно да убива любовта от чувството за ревност. Когато има ревност винаги има недоверие. Недоверие към себе си или към другия. Или и двете. Само че самата материя на любовта е изградена от доверие и истина, затова бавно умира без тях.

Когато изпитваме ревност първо мислим какво прави, мисли или желае другия, но по-важно е да се замислим какво  идва да каже това чувство за нас самите?

РЕВНОСТТА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА, ЧЕ СМЕ В БЕДА.

Може би вътре в себе си в този момент се чувстваме малки, недостатъчни, заменими. Страхуваме се, че някой друг може да заеме мястото ни, да отнеме любимия ни човек. Това директно ни води право на въпроса – какво направих със себе си? Когато ревнуваме душата ни изпраща болезнен сигнал, че сме в беда. И не защото партньора ни дава или не повод,  а защото в този момент сме спрели да ценим себе си. Тази несигурност в нас самите винаги води до ревност, подозрения, съмнения – най-страшния и сигурен убиец на любовта.

Всъщност, ако имаме доверие на себе си и се ценим няма как да загубим доверие и в любимия човек, просто защото го обичаме. И ако той реши да предаде тази обич, отговорността за това е изцяло негова и ние реално нищо не можем да направим за това.

 От системна гледна точка ревността е подсъзнателно желание да накараме партньора ни да ни напусне. Това може да звучи парадоксално, но ако в себе си усещаме червея на съмнението и липсата на доверие то тази връзка вече не съществува и ние подсъзнателно разрушаваме връзката с ревността. 

Ако не обичам себе си няма как да обичам и партньора си. Ако не вярвам, че струвам, няма как да повярвам и на другия, че иска да е с мен.  След това започват  натрапливи мисли и съмнения, които разрушават самата основа на любовта. Същината на любовта е свободата и чувството за доверие. Където и каквото и да е. Чувството, че вярвам безусловно на любимия човек, защото каква е причината иначе да съм с него/нея? Едва ли отхвърлянето на поредното мъчително съмнение...

Ако се случи да хванете себе си, че ревнувате и ви мъчат опасения, не се страхувайте да споделите с партньора си. Но тук идва нещо много важно НЕ – като обвинения или въпроси, а като зов на помощ. Защото в този момент имате нужда от подкрепата му. Ако той/тя ви разбере и се справите заедно с тази трудност – това може да укрепи връзката ви още по-силно. Ако не ви разбере и/или се оправдава, защитава, напада – то може би е добре да премислите естеството на свързването си.  Ревността също има свойството да се пренася като модел на поведение  – ако аз съм ревнуван и ограничаван в една връзка, то опасността аз самия да ревнувам и ограничавам в следващата си връзка е огромен, ако нямам осъзнаване за това.

Ревността е сигнал, че много преди да я усетим вече сме обърнали гръб на себе си. Ако усещате това състояние често не  отлагайте да потърсите помощ за преодоляването й.

Даниела Стоянова