Танцът на любовта

Звучи парадоксално, но когато става въпрос за отношения е нужно зряла преценка за точното количество от всичко - грижа, обич, отстпъки, жертви, любвеобвилност, интерес, компромиси

 

Ситуация позната на всеки – влюбени сме и искаме този път да се получи.

С всеки изминл ден любимия човек става все по-важен за нас, мислим постоянно за него. Искаме да прекарваме всяка минута от времето си с него, да споделим всяка почивка, събитие, море, концерт, който видим. Искаме всичко с него.

С всеки изминал ден, нежността и любовта към него/нея нараства. Започваме да правим красиви жестове, които да го очароват и накарат да мисли за нас, подаръци. Едва забележими компромиси, които... е, не са кой знае какво като да освободим цялото си време само за него/нея, за да сме на разположение, когато той поиска да се видим. Отказваме на приятели, само и само, за да сме свободни за любимия. Решаваме да си останем вкъщи. Може да пише.

........

Все още цари заблудата, че правейки буквално всичко за другия, той ще ни обикне като види нашата ангажираност, сериозност и обич. Може би....

Това е по-скоро красива и романтична, но някак детска представа за любовта. В света на възрастните любовта изисква дълбока осъзнатост за баланса между даване и получаване на обич, както и грижа за себе си. Ако залитнем само в грижата за себе си, няма да бъдем способен да се отдадем и свържем с друго човешко същество по съкровен и интимен начин. Ако обаче загубим центъра си в другия и се фокусирам еиднствено върху любимия човек рискувам да го загубя.

Това често става неусетно. От първите невинни импулси да го/я очароваме до неусетното натрупване на гняв, че сме дали толкова много. Рискът да изпуснем от поглед точната доза на всяка наша грижа, нежност, съобщения е огромен. Ако продължим с всеотдайността си, не бива да се чудим ако един ден нашият любим човек е затворен, хладен и дистанциран. 

Да...въпреки всичко, което сме направили за него/нея. Може би точно заради това. 

С прекалената грижа и себераздаване сме го направили ленив и прекалено сигурен, че сме негови/нейни. А твърде много сигурност убива интереса и желанието. Нотка несигурност у другия е полезна и поддържа интереса. Нека не са чак толкова убедени, че сме негови. Дори и да е така.

И дори да искате, да чувствате и знаете от какво той/тя има нужда често изисква неимоверно по-сериозни усилия ДА НЕ ОТКЛИКНЕМ. Да не подарим. Да не отговорим веднага. Да задържим импулса си за моментите, когато наистина ги чувстваме. 

Полезно е да се оставяме да получим понякога...без моментално да върнем.

Макар, че изкушението да отвърнем е огромно. Замисляли ли сте се защо? 

Какво би станало ако просто си позволите да получите мили думи, жестове, постъпки, да ги приемете, без да се втурваме да връщаме веднага? Какво би станало ако си позволим да постоим известно време само да получаваме? Трудно, нали?!

Ами ако способността ни за това издава колко всъщност обичаме себе си?

Ако дълбоко в себе си не се обичам защо мислим, че другия би ни обикнал?!

Да дръзнем да подържим другия в миг неведение (не във вечност) само би разпалило интереса му към нас.

И, разбира се балансът - все пак да не отидем в другата крайност и да се отдалечени.

В паузата и лекото отдръпване да има огромна притегателна сила. 

Тя позволява на другия да му преосмисли и да оцени общуването с нас, да има пространство в което да избере да се ПРИБЛИЖИ към нас. Ако го задушим с любовта си най-много даспре да я цени или да се оттегчи. 

Как, обаче да усетим в кой момент и колко да дадем, в кой да останем неподвижни и в кой да си поискаме?

Този въпрос изисква майсторска зрялост и себепознание на собствните ни нужди и е именно този толкова деликатен и фин танц любовта.

Приближаване и отдалечаване.

Водене и следване.

Даване и получаване.

Отдаденост и грижа за себе си.

Най сигурният начин да изгубим интереса на някого към нас е като задоволяваме всички негови потребности. 

Даниела Стоянова