Coming out или Защо да се разкрия?

Разкриването е сред най-трудните и емоционални процеси в живота на хората с различна от хетеросексуална ориентация. Обществото има нужда от етикети – хомосексуален, бисексуален, хетреосексуален, транссексуален, асексуален…
Разбираем, но и доста неуспешен опит да укроти страха от непознатото.
Има много причини  да разкрием сексуалността си, но всяка от тях  е индивидуална и решението трябва да бъде взето задължително от нас самите, без оказване на влияние и притискане.
Причина може да е желанието ни да увеличим самоуважението си, причина е и желанието да постигнем свободата да живеем живот, който искаме и харесваме, да сме честни с близките, приятелите и със себе си, да си позволим да бъдем автентични.
Много голяма част от чувството, от красотата, от усещането на любовта са смачкани под страховете и несигурността в самите себе си... от срама... и само тези, които са се разкрили могат да го оценят.

Всъщност прикриването на сексуалността носи не по-малко поражения, отколкото разкриването. Живот, построен върху лъжа, срам и в постоянен страх, че можем да бъдем разкрити е живот без щастие, с открадната, скрита нежност. Усеща се и като липса на собствено  достойнство, придружен от доза срам, от несигурност, от яд към себе си...

Разкриването на сексуалността не ни променя, ще сме все същата личност, която сме били преди това. Само че по-открита и по-честна с приятелите и семейството си, което е огромен плюс. Тези, които ни обичат заради самите нас, заради това, което сме - като човек, личност, приятел.... те ще останат. И дори ще се отнасят с повече уважение.  Най-важното е, че собствената ни стойност в нашите очи ще се повиши неимоверно, както и самоприемането ни. Облекчението ще е огромно.
Споделянето, заявяването, подкрепата, която може да получим от значими за нас  хора, поведението и реакциите ни такива каквито са, живот без страх и тайни, изживяването на любовта без ограничения, излизането от „гардероба” , всичко това се нарича процес по разкриване.

И все пак:
Защо е важно да се разкрия?
Има много причини за това и всички те могат да тласнат живота ни в много положителна насока. Като за начало ще отпадне нуждата да хабим енергия да крием това, което сме и човека, когото обичаме. Да измисляме мъжки/женски имена на партньора си и да говорим за него в ‘подходящия’ пол. Това е изключително облекчаващо отколкото живот воден в тайна, от притеснението какво ще каже този или онзи, ако разбере? И винаги остават още толкова хора.
Разкриването може да изглежда свързано с другите хора в живота ни,  но истината е, че то е  основно искреност и приемане на нас самите, такива, каквито сме. Това е един дълбок процес с приемане към нашата същност, което прави душата ни много по-спокойна, а с това и силна.  Когато човек е истински това може да помогне да бъде по-близък със семейството и приятелите си. За някой може да е по-вярно да се разкрие първо пред най-близките си – родителите и семейството. За друг пък това може да е твърде силно емоционално напрежение и да е по-лесно да започне с приятели и познати.
Няма универсална рецепта. Нужно е всеки сам да усети своя начин и време за това. В никакъв случай не бива да принуждаваме себе си да се разкриваме насила или когато не сме готови за това.
Но от друга страна как да разберем, че сме готови когато страхът от отхвърляне винаги ще го има? Ще усетите, че сте готови по усещането, че се чувствате все по-сигурни и уверени в себе си като човек. Все по-приемащи себе си.
Тъй като разкриването е нещо, което правим на първо място за себе си е добре да си го припомняме, когато усетим притеснението от реакцията на другите. Неизбежно ще дойде момент, когато ще се наложи да се разкрием пред някой, който не е толкова чувствителен и разбиращ, но тогава това ще е по-скоро процес на заявяване, отколкото разкриване. Можем да се разкрием само пред хора, на които държим. Останалото е заявяване на собствената ни личност и индивидуалност.
Възможно е много хора да реагират остро и нараняващо, под влияние на шока и неудобството, без да осъзнават болката, която може да причини реакцията им. Не всички може би ще бъдат склонни да изслушат и/ли да прочетат повече по въпроса.
Важно е да помним, че не е наша отговорност да променяме онези от тях, които никога няма да отворят ума си. Това е техен процес на приемане, отричане и шок. В такъв момент някой хора нападат, други искат да помогнат да бъдем „излекувани”, а трети млъкват и не желаят да говорят повече за това.
Единственото, което може да се направи е да бъдем търпеливи и да дадем време да свикнат с мисълта, както сме и ние самите сме имали тази нужда. Ако има възможност би било хубаво да се опитаме да споделим нашето виждане за ситуацията.


Важно е да разкриете себе си, но едва когато усетите себе си по-уверен/a и приемащ/a се!
Много млади хора,  под влияние на шока и страха мислят, че ако се разкрият пред родители и/или приятели, то подкрепата, която се надяват да срещнат от тях ще ги окуражи и направи по-силни.  Възможно е родителите и близките ни да ни подкрепят безусловно, но е възможно и те самите да са в шок и да имат нужда от време, за да осъзнаят това.
Ако сме все още несигурни и уязвими и отсреща не получим добронамерена реакция на подкрепа има риск да съборим и малкото увереност, която сме добили в приемането на себе си и да попаднем отново в отричане и себененавист.
Разкриването не променя човек,  променя се само качеството на живот,– по-истински, искрен, пълен със смисъл живот и не на  последно място – усмихваме се по-често. Разкриването е не е събитие, която правиш днес и край! Разкриването е процес, който продължава цял живот. Винаги ще има нови хора и нови ситуации, в които се налага да решим дали да се разкрием, как и кога.


Даниела Стоянова