Твърдите вярвания

Един от много важните процеси в гещалт терапията е осъзнаването за това, коя част да асимилираме (сдъвчем) и коя част да откажем да преживеем по отношение на всички очаквания, нагласи, критики, стереотипи, изисквания в контакта ни с другите и със света.

Твърдите вярвания (интроектите) са като погълната цяла, несдъвкана храна. Например - ако изядем една ябълка, тя е полезна за здравето ни. Ако обаче я погълнем цяла (представихте ли си го?) то тя ще ни задуши и убие.

По същият начин стои въпроса и с посланията, които получаваме от средата около нас. Без право да преценим дали и каква част от това може да ни е полезна, и коя да ни навреди. „Глътнали” сме цялото, без да имаме избор някога. Интроектите включват начина, по който поглъщаме посланията от средата, които не са наши и цял живот живеем в силно самообвинение, ако „нещо не е както трябва”. А почти никога не се замисляме от къде знаем, че така трябва.

Повечето хора не прекарват време, за да осъзнаят от къде идват всичките им вярвания и ценности в живота. Можем да се борим за политически или религиозни идеи, морални цености и обществени норми без да разпознаем кога и от къде точно са били положени в умовете ни. Това приема облика на: „Просто така трябва да бъде.”, „винаги/никога”. Във всички тези случаи ни е било внушено (гласно или негласно), че това е начина, по който нещата ТРЯБВА да са. Не е ли страно, че се съмняваме  във всичко, но никога в собствения си ум!?

Ако например имам интроект, че трябва да се оженя/омъжа до 30г, на 31г. най-вероятно ще съм в дълбока депресия и самосъжаление, че съм се провалил. Тук е домът на „какво ще си кажат хората” , „аз съм провал”, всичките "трябва”, които слагаме като условия в живота си, за да сме щастливи. Най-вероятно това е била представата на родителите и средата ни за „щастлив живот” и те просто са искали моето щастие. Но дали е моята представа? Вместо това примерно на 31г. се озовавам в депресия, ако все още не се е случило.

Чисто физиологически придвижването от интроектите в ума ни до осъзнаването им се свързва с процеса на осъзнаването ни. Като бебе ние поемаме майчиното мляко без да го различаваме. Импулсивно и безусловно. В този период бебето не може дори да разграничи, че то и светът (майката) са различни неща. Процесът на сляпо поглъщане на интроекти за това какъв трябва да бъда аз, света, мъжа, жената, живота е залепнал именно в тази фаза на кърмачето. С течение на времето започваме да растем и да ни никнат зъби, с които все повече можем да разграничаваме нещата, които „поглъщаме”, както и да ги сдъвчем, да ги „раздробим” на части, с което заемаме все по-активна роля в живота си.

Психологически много хора могат да бъдат замръзнали в етапа на бебето, което приема безотказно каквото му се дава отвън, без преценката (вкусването) и асимилиране (сдъвкването) на ценното и изхвърляне на ненужното. Така приемаме всичко онова, което хората, лекарят, пасторът, психотерапевтът, културата, родителите, учителите (най-силни са, когато идват от значим близък) казват без да го сдъвчат. Колкото повече интроекти има втъкани в нас, толкова по-малко място има за разгръщане на нашата собствена личност.

Интроектите са в състояние да предизвикат силно вътрешно самообвинение и осъждане, беспирна вътрешна критика, че не сме "достаъчно добри" или „каквито трябва да бъдем”, че реално могат да застрашат живота ни в буквален смисъл.

Можете да ги разпознаете като изследвате всички нагласи и ценности, а също така и критики към вас самите за нещата както ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА да са. Изследването на това от къде идват и как имаме предварителна представа почти за всяко нещо как ТРЯБВА да е, дава възможност този път да сдъвчем полезното и да извлечем посланието на любов. А останалото - да изберем да не приемем.

Кои са вашите лични интроекти по отношение на живота, любовта, смъртта, мъжете, жените, любовта, парите, професията, творчестовото... и др? Прекарването на време в изследване на собствените интроекти помага да погледнем ясно на живота си в номента и на онова, кое действително искаме под тях. Чувството е някак много по...свободно.