Психотерапия за двойки
Може би сте изпитвали чувството на отчужденост, раздразнителност и липса на разбиране по-между ви. Всеки от вас има своята гледна точка и трудно може да бъде убеден в тази на другия партньор.
Следват обяснения, оправдания, защитаване на собствените постъпки и виждания, а често и обвинения. Толкова често партньорите не могат да преведат на езика на другия чувствата си, че опитите за изясняване на отношенията завършват като на бойно поле.
Когато любовта боледува...
Дори при истинско желание от двете страни да се чуят има моменти, когато сякаш наистина говорим на различни езици. Раздразнението става постоянен и омагьосан кръг. В тази фина материя - човешките отношения, не съществува готов речник и разговорник.
Може да се колебаете да потърсите помощта на специалист. Ето какво може да е важно да знаете в тази ситуация:
- Обикновено единият от партньорите (най-често по-осъзнатия) признава пред себе си, че проблем съществува. Възможно е това да бива отхвърляно от другия „Ти имаш проблем, решавай си го. Аз нямам проблем с теб.” Непризнаването на проблема го задълбочава и отлага решението му, нагнетяването се сгъстява и вече дребни неща стават повод да стигаме отново на бойното поле.
- Ако/когато и двамата партньори се съгласят, че съществува напрежение, то това е превратната точка. Няма как да променим нещо, ако не го виждаме. Винаги, когато единия от двойката има проблем, това засяга и другия, дори той/тя да мисли, че е неоснователно.
- Важно е и двамата партньори да имат желание за терапия. Няма как да накараме насила някого да дойде. Степента, с която партньора се ангажира в терапията е степента, с която иска да работи за връзката си. Искреността по време на терапията и у двамата е задължителна. Иначе няма смисъл от терапия.
- Една от заблудите е, че терапията за двойки се ходи само, за да „спасим връзката”. Всъщност нейната функция е ЯСНОТА. Изясняване на желанията, възможностите, чувствата и очакванията на двамата души за връзката.
В някой случай, това може да означава да възродите свързването си. В друг – да ви помогне да се разделите с уважение, спокойствие и добри чувства по-между ви. Отново – крайната цел зависи от вашето желание и сили да бъдете искрени един към друг.
- Много от двойките имат притеснение да говорят за интимния и сексуалния си живот пред непознат. Една от често срещаните заблуди е "За какво да говоря пред терапевт? Какво ще ми помогне? Нямам нужда да обсъждам пред непознат връзката ни." Може и да е така, имате избор - алтернативата да не го правите или възможността да я загубите. Избор винаги имаме. Практиката показва, че е много по-лесно да сме искрени именно пред непознат. Терапевтът не е на страната на единия, нито на страната на другия, той е на страната на връзката ви. И ще се съобрази с вашето темпо и желание какво и колко да споделяте. Никога няма да ви насили да говорите за неща, за които не се чувствате готови.
- Тъй като е лоялен на връзката ви, терапевтът е безпристрастен към всеки от двама ви индивидуално. Именно за това не може да го посещавате поотделно, ако другия партньор не знае и не е съгласен с това. Ако имате нужда да споделите някаква тайна с терапевта, която партньора ви не знае – можете, но при условие, че заедно ще намерите начин, по който да бъде споделена с другия партньор. Често споделянето на рисковани тайни в този формат е най-безболезнен за връзката.
- И накрая - дори ако партньора ви не е готов (не желае, не вижда смисъл, не вярва, страхува се или др.) винаги може да работите индивидуално за връзката си. Повишаването на осъзнаването и начините, по които реагираме, работата със собствените ни проекции и блокажи няма как да не окаже благоприятен ефект на връзката ни и дава шанс на любовта да оздравее. Или на зряла и изпълнена с уважение раздяла.
Не е нужно да загубим любовта, за да се погрижим за нея.
Даниела Стоянова
