Правото да принадлежа

     
Берт Хелингер формулира три универсални закона, действащи в семейната система и те получили името -  Порядък на любовта.


Първият от тях е Законът за принадлежността – всеки, който се отнася към дадена система има право да принадлежи към нея. Тук е важно да се види кой е бил изключен от тази система. Изключването от системата обикновено се случва по една от две причини:

1) „Ти не си от нас” – първа причина за изключване. Изключеният е извършил нещо лошо - убийство, самоубийство, насилие, изнасилване, изоставяне, физически или душевни болести, хомосексуалност, всичко, от което близките му се срамуват, защото нe отговаря на образа на „добри хора” (например: „В нашето семейство не може да има хомосексуалисти.” Или „Най-важното за жената е семейството и децата”). Изключването на този, който не съответства на правилата на това семейство може е под различна форма – от дребни битови спорове до прекъсване на отношенията, убийство, изгнание, конфликти и др.

2) „Прекалено болезнено, за да погледнем към това” е втората причина за изключване от семейната система. Тук човек е изключен не защото е нарушил „правилата на системата”, а защото приемането на това, което е било и което може да предизвика с нас е невъзможно. (Например: тежко катастрофиралия син, който е настанен в дом за инвалиди и постепенно прекъсват контакт с него.). В такива примери връщането в системата на изключените съдби често произлиза от усещането на някой от потомството, който се бои от работа с машини и шофиране, защото това предизвиква усещане за страх и ступор, дори когато се качва в кола на приятел, особено страшно когато върви по мост или ескалатори, паническо разстройство, агорофобия и т.н.).
За обозначаване на тези динамики, свързани с друг човек в метода на системните констелации е въведен термина „оплитане”. Ако проблема на клиента е свързан с оплитане, това се проявява в констелацията като силен стремеж на даден човек към изключване.


Съгласно философията на системните констелации в случай на изключване на човек от нашата семейна система, по-късно се появява някой, който връща това изключване в паметта на семейната система. Връщането е неосъзнат мотив в неговия/нейния живот. Понякога дори буквално се повтаря живота на изключения по-рано член на семейството. Такова изключване е свързано с първия вид съвест, който действа от гледна точка на човешките разбирания за справедливост и несправедливост.  Понякога по-младите членове на семейството възвръщат чрез своята съдба изключения от историята обратно в системата.
Някой може да бъде следван дори в смъртта, чрез съзнателно или подсъзнателно влечение към нея.

Феноменологичен по своята същност, методът Системни Фамилни констелации прави видими скритите динамични тенденции на взаимоотношенията в семейството. По този начин той помага  за възстановяването на вярната поредност, йерархия и принадлежност, като така създава условия за отключване на оздравителни процеси.

* _{По материали от: Хеллингер Б. Порядки Любви}