Безпомощност
Ако обичаш някого ти не можеш да помръднеш... притихваш, забравяш всички останали, съществува един, единствен човек. Чрез пълното отдаване на другия и на неговото щастие забравяш себе си, внезапно се изпълваш с блаженство. Мислиш си "Как мога да бъда полезен?, Како мога да създам повече щастие?, Как любимия ми човек да бъде по-щастлив?". Няма нищо, което можеш да направиш...
Когато обичаш ти ставаш напълно безпомощен. Това е агонията на любовта - не можеш да разбереш какво да направиш, искаш да направиш всичко... Да дадеш вселената на твоя любим. Но какво можеш да направиш?
Нищо не е достатъчно добро. Ако смяташ, че можеш да направиш това или онова, все още не си изпълнен с любов. Любовта е твърде безпомощна, абсолютно безпомощна и това е нещо хубаво. Защото именно чрез тази безпомощност ти се отдаваш на другия...
Отдаването означава да се отдадеш тотално. То е вътрешно отношение. Когато си направил всичко и нищо не се случва, ти се чувстваш безпомощен. Само тогава можеш да се отдадеш истински на някой. Когато нищо не става с правене, ако е налице само безпомощност, ако си загубил всякаква надежда, ако егото ти е съсипано... Ако обичаш някой, дори той този човек да е на друга звезда, то твоята любов е точно до теб. Може да е далеч, може да има векове разстояние между теб и любимия ти човек, но в любовта
разстояния и време не съществуват.
Ошо
"Книга на тайните", том 2
