Гневът на невинният

Преждевременното помиряване пречи на конструктивния диалог, когато покрива или отлага конфликт. Това е особено деструктивно, когато този, спрямо когото е било съгрешено се опитва да освободи съгрешилия от неговата вина, сякаш жертвите имат тази сила. Човекът, срещу когото е съгрешено, не само има право да изисква изкупление, но и задължението да го изисква. Човек, на когото нещо болезнено се е случило, често се чувства по-високо от другия и това му дава правото да го отхвърли, с което несъзнателно наказва за несправедливостта, извършена срещу него. Срещу такава невинност, човек няма никакъв шанс. Така той преживява своето изкупление и единствения пълноценен изход е като напусне привилегированата позиция на невинността. Винаги, когато невинният продължава да страда въпреки, че подходящо действие е възможно, още невинни жертви и виновници скоро ще последват.  Илюзия е, че ние избягваме да участваме в злото като се придържаме към невинността, вместо да направим това, което трябва да направим, за да конфронтираме прегрешилите – дори, ако се наложи, ние самите да извършим нещо погрешно също. Любовта изисква смелостта да станем виновни също в съответната степен.


Берт Хелингер