Отчаяно имам нужда да се доверя
Отчаяно имам нужда да се доверя. Искам да ти се доверя, а ме боли от това, че не мога...
Хората, които не могат да се доверят на себе си не могат да се доверят и на друг. Ако си недоверчив към себе си не можеш да се довериш и на мен, и на никой. Ако не можеш да се довериш на себе си как може да се довериш на доверието? Може би доверието ти в мен е твоето доверие в теб? Така че не е въпрос до мен, а до теб.
Какви са хората, които не могат да се доверят? Нещо се е объркало някъде. На първо място, това са хора, които не разполагат с много добра представа за себе си; те са крайно осъждащи себе си. Те винаги се чувстват виновни и сгрешили. Те винаги са нападателни и винаги се опитват да докажат, че грешката не е в тях. Но дълбоко в себе си чувстват, че грешат. Това са хората, които са пропуснали, някак си любящата атмосфера. Доверието от страх не е доверие. От страх може да се слуша и изпълнява безусловно но това не е доверие. Доверието се ражда от любов.
Психолозите казват, че човек, който не може да се довери има някакъв дълбоко вкоренен проблем с майката. Тъй като майката е първият човек, първия опит на детето, ако майката се доверява на детето, ако майката обича детето, детето излъчва любящо отношение, Чрез нея то узнава за света. Майката е прозореца, през който детето влиза в живота.
Ако съществува красива връзка между детето и майката, дълбока чувствителност, дълбоко прехвърляне на енергия тогава детето започва да се доверява и на други хора. Защото знае, от първият си опит, че е красиво... И е безопасно. Има всички основания да вярва, че светът е добър.
Но, ако нещо е липсвало в отношенията с майката, тогава недоверието се превръща в основно твое качество. Недоверието ще е съвсем естествено у теб. Ако някой иска да му се доверите ще трябва здраво да се потруди и дори тогава пак ще му се доверите условно, остро, подозрително към него. Ще го подлагате на проверки и доказателства. Това е проблем.
Когато се чувстваш свързан със себе си ти си у дома си. Не си чужденец, странник, скитащ по непознати земи. Ти принадлежиш към света, светът принадлежи на теб. Светът е щастлив, че си! Това чувство на дълбока защита дава кураж да се движиш по непознати пътеки в живота ти...
Ако си изживял детството си окъпан в дълбока любов и доверие към теб ще запазиш красив образ за себе си. Ако родителите ти са били наистина дълбоко влюбени един в друг, те ще са много щастливи с теб, защото ти си кулминацията на тяхната любов. ТИ си доказателството, че те са се обичали. Ти си създанието им.
Но когато любовта липсва, а чуваш само: "Не прави това" и "Прави това," ти започваш да вярваш, че: "Аз не съм приет, такъв, каквато съм. Ако аз правя някои неща - съм обичан. Ако не правя някои неща - не съм обичан. "
Така започваш да се свиваш. Любовта е условна, доверието се губи. Тогава ти никога няма да бъдеш в състояние да имаш красив образ за себе си. Никога няма да повярваш и на друг. Ставаш заядлив, скептичен, докачлив. И дълбоко в себе си страдаш много от това състояние. Започваш да нападаш, трудно понасяш критики. Само истински силния човек може да се предаде, слабия никога не би се предал. Само осъзнат човек може да се поклони.
Така че, ако мислиш, че е трудно за теб да се доверяваш, тогава може би трябва да погледнеш в миналото си, да почистиш твоя ум от токсините. Ако можеш да стигнеш до мястото и времето, в което си роден, да преживееш този момент отново този прекрасен момент той ще бъде дълбока болка, болка. Но само така ще се родиш отново.
Osho, The Beloved
